|
Настани се удобно...
|
...отпусни се.
|
Ако търсиш промяна,
|
|
вероятно си на
|
|
правилното място.
|
|
Настани се удобно...
|
|
Ако търсиш промяна,
|
|
вероятно си на
|
|
правилното място.
|
Ако си напуснала партньора си и сега всяка вечер се питаш дали си сгрешила или дали ти си виновна, че детето ти ще расте без баща ... това видео е за теб.Защото, когато си майка, не взимаш решения само за себе си. Взимаш ги със страх. С вина. Със сълзи. И с мисълта за едно дете, което искаш да опазиш. И после, когато всичко утихне, идва въпросът: "Боже... сгреших ли?" Не знам дали винаги има лесен отговор. Но знам едно: Решение, взето от любов към детето ти, никога не е взето с лека ръка. Понякога най-силната майчина любов не е да останеш. А да си тръгнеш, за да има мир. За да има уважение. За да има сигурност. Защото домът не е просто общ покрив. Домът е спокойствие. Сигурност. Уважение. Любов. И ако това е, което се опитваш да дадеш на детето си... значи НЕ се проваляш. Защото това е домът. Не стените. А чувството вътре. И точно тук Тета Хийлинг може да ти помогне. Да погледнеш с любов към вината, страха и съмнението, които носиш. Да откриеш дълбоките убеждения, които те карат да се обвиняваш — и да започнеш да ги освобождаваш. Как по-конкретно? С вината: Може да носиш убеждението „Аз разбих семейството си“ или „Добрата майка трябва да остане“. В процеса може да се види откъде идва това убеждение и дали все още ти служи. Със страха: След раздяла често има страх от бъдещето — „Ще се справя ли сама?“, „Как ще се отрази на детето?“, „Ами ако съм направила грешка?“. Работата с този метод може да ти помогне да се свържеш по-спокойно със собствените си ресурси и усещането за вътрешна опора. Със самообвинението: Вместо постоянно да се връщаш към „трябваше ли да остана?“, може постепенно да развиеш повече състрадание към себе си и към жената, която е взела това решение в конкретните обстоятелства. С убежденията за майчинството: Понякога зад болката стоят много дълбоки представи като „майката трябва да търпи“, „детето има нужда от двама родители на всяка цена“ или „ако избера себе си, съм егоистка“. Точно тези вътрешни убеждения могат да бъдат тема на работа. С доверието в себе си: След тежко решение човек често започва да се съмнява във всяко свое усещане. Целта може да бъде да възстановиш контакта със собствената си интуиция, граници и способност да взимаш решения без постоянна вина. С усещането за нов дом: Вместо фокусът да остане само върху това, което си загубила, ти можеш да започнеш да изграждаш вътрешно усещане за сигурност, спокойствие и ново начало. Не за да промениш миналото. А за да не позволиш на миналото да определя начина, по който живееш днес. За да можеш отново да почувстваш: „Имам право да избера спокойствието. Имам право да бъда добре. Имам право да създам сигурен дом за себе си и детето си.“
0 Comments
|
Човекът, който има куража да се справи с всичко, което му поднесе животът, ще открие, че има силата да създаде света, в който иска да живее |
|
|
Всяка промяна започва с осъзнаване – осъзнаването, че имаш силата да избереш. Силата да избираш как да отговориш на живота, как да се отнасяш към себе си и как да се възползваш от всяка възможност, която ти се предоставя.
Промяната не е процес, който се случва за една нощ. Тя е еволюционен процес, който изисква време, търпение и желание да преминеш през вътрешни конфликти. Но когато позволиш на този процес да се случи, ще откриеш, че ти самият ставаш по-силен, по-мъдър и по-цялостен.
|