ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ
​
Този тест е създаден, за да ти помогне да разпознаеш дълбоките вътрешни модели, които влияят на твоите реакции, избори, връзки и емоции. Прочети всяка ситуация внимателно. Избери отговора, който най-често описва твоята реакция, а не как би ти се искало да реагираш. Не мисли дълго — първият импулс е най-истинския.

​Как да разчетеш резултатите си?
Попълни теста: Премини през десетте ситуации и отбележи буквата (А, Б, В, Г, Д или Е), която най-точно отговаря на твоята първична реакция.
Изчисли точките: Срещу всяка отбелязана буква виж съответстващия защитен модел в ключа по-долу. Преброи колко пъти се повтаря всеки модел.
Разпознай водещата си стратегия:
Моделът с най-много съвпадения е твоят основен (доминиращ) защитен механизъм — този, който най-често използваш подсъзнателно, за да се пазиш.
Моделите с 1–2 точки показват твои вторични или ситуационни стратегии.
Отговорите „Здрава позиция“ показват областите, в които реагираш зряло, автентично и освободено от стари защити.
​Направи следващата стъпка: Вместо да се съдиш за водещия си модел, опитай се да го видиш с благодарност — той някога те е пазил. Сега просто можеш да забележиш кога се включва и да си дадеш право на избор за нова, по-осъзната реакция.

---

Ситуация 1: Някой друг получава похвала, а ти не
Представи си: В група, екип, семейство или приятелска среда някой друг получава похвала, внимание, признание. „Браво!“ „Страхотно се справи!“ „Ти направи най-много.“ „Без теб нямаше да стане.“ Всички погледи, усмивки и думи са насочени към него. А ти — стоиш там. Тихо. Невидим/а. Без реакция към твоите усилия. Никой не казва нищо за теб. Никой не споменава твоя принос. Никой не те поглежда с онзи жест на признание. И в този момент… нещо вътре в теб леко се свива.
Какво правиш?
A) Сравнявам се с другия и се опитвам да привлека внимание — правя нещо допълнително, питам за обратна връзка, омаловажавам успеха на другия тихо, вътрешно.
Б) Чувствам се наранен/а и тъжен/на.
В) Мълча, за да не създам напрежение или да не изглежда, че завиждам.
Г) Радвам се за другия искрено.
Д) Опитвам се да подкрепя другия, за да не изглежда, че ми е неприятно.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 2: Има риск да разочароваш някого
Представи си: Трябва да направиш избор, който е важен за теб — нещо лично, нещо, което ти носи спокойствие, радост или свобода. Но знаеш, че другият човек може да не го одобри. Може да се разочарова. Може да се натъжи. Може да си помисли, че не го цениш достатъчно. И още преди да кажеш какво искаш, усещаш леко напрежение в тялото. Една вътрешна тревога: „Ами ако не му хареса?“ „Ами ако се обиди?“ „Ами ако ме отхвърли?“
Какво правиш?
A) Променям избора си, за да не го разочаровам.
Б) Казвам какво искам, но с много обяснения и оправдания.
В) Мълча и оставям другия да реши вместо мен.
Г) Избирам това, което е важно за мен, без да се страхувам от реакцията.
Д) Опитвам се да компенсирам с нещо друго, за да не се почувства зле.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 3: Някой е недоволен от теб
​Представи си: Правиш нещо с добри намерения. Влагаш време, старание, емоция. Но другият реагира хладно, критично или разочаровано. „Не ми хареса.“ „Защо го направи така?“ „Очаквах друго.“ И в този момент усещаш как вътре в теб се свива нещо малко и чувствително. Не е просто критика — усеща се като заплаха за връзката. Като риск да бъдеш отхвърлен/а.
Какво правиш?
A) Извинявам се веднага и се опитвам да поправя всичко.
Б) Мълча, за да не задълбоча напрежението.
В) Опитвам се да направя нещо допълнително, за да го успокоя.
Г) Приемам обратната връзка спокойно.
Д) Чувствам се виновен/на и мисля, че съм разочаровал/а другия.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 4: Започваш нещо ново, което не си правил/а досега
​Представи си: Предстои ти нещо ново — нов проект, нова задача, нова роля, ново умение. Нещо, което не познаваш добре. Нещо, което може да те изложи, ако не се справиш. Нещо, което може да покаже слабост, незнание, несигурност. И още преди да започнеш, умът ти започва да върти:
„Ами ако не мога?“ „Ами ако се проваля?“ „Ами ако изглеждам глупаво?“ „Ами ако другите видят, че не съм достатъчно добър/а?“ 
Какво правиш?
A) Отлагам започването, защото се страхувам да не се проваля.
Б) Започвам, но с много напрежение и самокритика.
В) Започвам спокойно, дори да не знам всичко.
Г) Мълча за притесненията си, за да не изглежда, че се страхувам.
Д) Опитвам се да се харесам, за да получа подкрепа и увереност.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 5: Някой ти показва своята уязвимост
Представи си: Някой ти казва нещо истинско, дълбоко, лично. „Страх ме е.“ „Боли ме.“ „Чувствам се сам.“ „Имам нужда от теб.“ Той се отваря пред теб. Показва слабост. Показва рана. Показва доверие. И в този момент усещаш как близостта те притиска леко. 
Какво правиш?
A) Чувствам се претоварен/а и се дистанцирам.
Б) Слушам спокойно и оставам до човека.
В) Мълча, за да не кажа нещо грешно.
Г) Опитвам се да го успокоя веднага.
Д) Сменям темата, за да намаля емоционалната интензивност.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 6: Имаш различно мнение от другия човек
Представи си: Разговорът върви нормално. Другият казва нещо, с което не си съгласен/на. Ти имаш различно мнение — ясно, силно, аргументирано.
Но знаеш, че ако го кажеш, може да се появи напрежение.
Какво правиш?
​A) Премълчавам или отстъпвам, за да няма напрежение.
Б) Казвам мнението си спокойно.
В) Опитвам се да кажа това, което другият иска да чуе.
Г) Мълча, за да не изглежда, че споря.
Д) Изчаквам да мине моментът и после споделям по-късно.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 7: Някой не оценява усилията ти
Представи си: Влагаш много — време, енергия, грижа, внимание. Правиш нещо значимо за друг човек. Но реакцията е хладна. Минимална. Критична. Или изобщо липсва.
Какво правиш?
A) Чувствам се недооценен/на и започвам да се старая още повече.
Б) Опитвам се да привлека внимание към това, което съм направил/а.
В) Мълча, за да не създам напрежение.
Г) Приемам реакцията спокойно.
Д) Опитвам се да компенсирам с нещо допълнително.
Е) Друго / различно.

Ситуация 8: Някой има проблем и ти го споделя
Представи си: Някой ти казва: „Не знам какво да правя.“ „Не се справям.“ „Имам проблем.“ „Чувствам се зле.“ Той просто споделя. Не е поискал решение. Не е поискал помощ.
Какво правиш?
A) Започвам да търся решение веднага.
Б) Слушам го спокойно, без да поемам отговорност.
В) Мълча, за да не кажа нещо грешно.
Г) Опитвам се да го успокоя.
Д) Давам съвети, дори да не са поискани.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 9: Някой е недоволен от теб
Представи си: Някой казва: „Не ми хареса това.“ „Защо го направи така?“ „Разочарован съм.“
Какво правиш?
A) Извинявам се веднага и се опитвам да компенсирам.
Б) Мълча, за да не се задълбочи напрежението.
В) Опитвам се да кажа нещо, което ще го успокои.
Г) Приемам обратната връзка спокойно.
Д) Правя нещо допълнително, за да не се почувства разочарован.
​Е) Друго / различно.

Ситуация 10: Имаш проблем, но не искаш да го споделиш
Представи си: Случва се нещо трудно — личен проблем, емоционална болка, претоварване, провал, страх. Някой те пита: „Добре ли си?“ „Искаш ли  да поговорим?“ „Имаш ли нужда от нещо?“
Какво правиш? 
A) Казвам „добре съм“ и се затварям — не искам да показвам слабост или уязвимост.
Б) Опитвам се да се харесам, за да получа признание и подкрепа.
В) Мълча, за да не създам напрежение или да не изглежда, че драматизирам.
Г) Споделям спокойно и честно, без да се страхувам от реакцията.
Д) Опитвам се да помогна на другия, вместо да говоря за себе си.
​Е) Друго / различно.

🗝️  Ключ за теста: Откриване на повтарящите ни модели 🗝️​

Ситуация 1: Някой друг получава похвала, а ти не
А Търсене на признание
Б Страх от отхвърляне
В Избягване на конфликт
Г Здрава позиция
Д Угаждане 

Ситуация 2: Има риск да разочароваш някого
А Угаждане
Б Страх от отхвърляне
В Избягване на конфликт
Г Здрава позиция
Д Заслужаване на любов 

Ситуация 3: Някой е недоволен от теб
А Страх от отхвърляне
Б Избягване на конфликт
В Спасител
Г Здрава позиция
Д Страх от провал 

Ситуация 4: Започваш нещо ново, което не си правил/а досега
А Страх от провал
Б Страх от провал
В Здрава позиция
Г Силният / Бронираният
Д Търсене на признание

Ситуация 5: Някой ти показва своята уязвимост
А Страх от близост
Б Здрава позиция
В Избягване на конфликт
Г Спасител
Д Страх от близост 

Ситуация 6: Имаш различно мнение от другия човек
А Избягване на конфликт
Б Здрава позиция
В Угаждане
Г Избягване на конфликт
Д Силният / Бронираният 

Ситуация 7: Някой не оценява усилията ти
А Заслужаване на любов
Б Търсене на признание
В Избягване на конфликт
Г Здрава позиция
Д Угаждане 

Ситуация 8: Някой има проблем и ти го споделя
А Спасител
Б Здрава позиция
В Избягване на конфликт
Г Угаждане
Д Спасител 

Ситуация 9: Някой е недоволен от теб
А Угаждане
Б Избягване на конфликт
В Угаждане
Г Здрава позиция
Д Заслужаване на любов 

Ситуация 10: Имаш проблем, но не искаш да го споделиш
А Силният / Бронираният
Б Търсене на признание
В Избягване на конфликт
Г Здрава позиция
Д Спасител ​

---

Пътеводител през 9-те защитни модела: От съхранение към осъзнат избор

---

Търсене на признание

Какво означава: Нужда да бъдеш видян, оценен и похвален; дълбока зависимост от външното одобрение и аплодисменти, за да усетиш собствената си стойност.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато някой друг получи похвала, а ти останеш незабелязан/а; когато постигнеш нещо, но няма кой да го оцени; когато търсиш постоянни потвърждения от околните за своите действия.
Защо сме го придобили: Най-често в детството, когато любовта, вниманието и похвалата са били условни – давани само при постижения, добри оценки или отлично представяне, а при липса на похвала детето се е чувствало невидимо или незначимо.
Как ни помага: Мотивира ни да постигаме успехи, да се развиваме, да създаваме стойност и да бъдем забележими в обкръжението си.
Защо все още го имаме: Защото подсъзнателно вярваме, че собствената ни вътрешна оценка не е достатъчна и че истинската ни стойност зависи от външното огледало.
Как да се справим с него: Започни да валидираш сама/и себе си. Води дневник на малките и големи лични победи, които никой друг не е забелязал. Изграждай вътрешна опора, в която похвалата от другите е приятен бонус, а не жизнена необходимост.

Послепис: Ето каква е разликата между здравия стремеж към развитие и модела „Търсене на признание“: Когато успехът е движен от здрава амбиция, човек се чувства добре със себе си и когато печели, и когато губи. Когато обаче двигателят е моделът „Търсене на признание“, този успех всъщност е опит да се запълни една вътрешна липса. Човек работи, постига и се доказва не защото му е любопитно или му носи радост, а защото подсъзнателно си казва: „Ако не ме забележат и не ме похвалят, значи не струвам нищо“. Самооценката ти става „плаваща лихва“, която зависи изцяло от настроението, думите и реакциите на околните. Ако днес шефът или партньорът те похвали — летиш. Ако подмигнат или не оценят усилието ти — рухваш и изпадаш в криза. Когато животът ти е посветен на това да бъдеш забелязан и одобрен, ти започваш да избираш професии, партньори, дрехи и цели не според това какво ти истински искаш, а според това „Какво ще накара другите да ми кажат Браво?“. Така човек постига много неща, но в края на деня може да се почувства изключително празен, защото е построил живота си за чужди аплодисменти.
Защо тогава искаме да го променим? Целта не е да станем апатични и да спрем да се стараем или да постигаме успехи. Целта е да спрем да бъдем зависими от похвалата, за да се чувстваме живи. Когато човек промени този модел, той не губи способността си да се развива и да създава стойност. Напротив — той продължава да постига успехи, но вече с лекота, защото го прави от позицията на вътрешна свобода и самодостатъчност, а не от страх да не остане „невидим“. Похвалата се превръща в приятен бонус към живота му, а не в кислород, без който се задушава.

Страх от отхвърляне

Какво означава: Постоянен вътрешен страх да не бъдеш неприет, изоставен или отхвърлен; склонност към прекомерни извинения, угодничество и постоянно съмнение в собствените качества.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато трябва да изразиш различно мнение; когато усетиш и най-слабото охлаждане в тон или отношение; когато се извиняваш дори за неща, които не са твоя отговорност.
Защо сме го придобили: Преживяно емоционално или физическо отхвърляне (или заплаха за такова) в миналото – от родители, връстници или значими фигури, което е оставило рана, че съществуването ти в конфликта е опасно за връзката.
Как ни помага: Прави ни изключително чувствителни към нуждите и емоциите на другите, като ни помага да поддържаме дипломатичност и да избягваме разрушителни сблъсъци.
Защо все още го имаме: Защото мозъкът ни пази болката от миналото отхвърляне и приема всяко леко несъгласие като животозастрашаващ сигнал за изоставяне.
Как да се справим с него: Практикувай осъзнато оставане в дискомфорта. Когато усетиш страх от отхвърляне, се запитай: „Какво е най-лошото, което може да стане, ако този човек не ме хареса в този момент? Дали все още ще бъда цялостна личност?“.

Послепис: Емпатията, дипломатичността и загрижеността за другите са прекрасни човешки добродетели. Но има фундаментална разлика между истинската емпатия и страха от отхвърляне, маскиран като загриженост: 
Мотивът е страх, а не любов. Когато една човек поддържа дипломатичност и отгатва нуждите на другите от мястото на здрава грижа, той го прави свободно. Но когато в основата стои страхът от отхвърляне, това поведение се превръща в емоционална самозащита. Този човек е мил, внимателен и отстъпчив не защото искрено го иска в този момент, а от дълбок подсъзнателен ужас: „Ако кажа това, което наистина мисля, или ако разочаровам някого, той ще ме отхвърли, а аз няма да го издържа“. При този модел човек постоянно сканира средата и емоциите на другите (като жива радарна система), за да предотврати конфликт или хладина. Но в този процес той напълно предава себе си. Собствените му граници, нужди, гняв и желания се потискат и заключват дълбоко вътре. Животът се превръща в ходене по тънък лед с постоянно напрежение в тялото: „Какво ли ще си помислят за мен? Дали не ги обидих?“. Парадоксът на страха от отхвърляне е, че опитвайки се на всяка цена да се харесаш и да избегнеш изоставянето, ти всъщност никога не показваш истинското си аз. Хората около теб харесват твоята перфектна, безопасна, угодническа роля, но те никога не те опознават теб самия/самата. Това води до хронично усещане за самота дори когато си заобиколен/а от хора. 
Защо искаме да го променим? Целта не е да станем груби, безчувствени или егоистични хора, които не ги е грижа за другите. Целта е да запазим своята емпатия и дипломатичност, но да премахнем страха. Когато човек работи с този модел, той се учи да казва истината си и да отстоява границите си, знаейки следното: „Дори някой да ми се сърди, дори някой да ме отхвърли в този момент, моята стойност като човек остава непокътната. Аз мога да понеса чуждото разочарование, без да се срина“. Тогава дипломатичността вече не е затвор от страх, а свободен избор на зрял човек.

​Страх от провал 

Какво означава: Перфекционизъм, хронично отлагане и тежка самокритика, водени от вътрешното убеждение, че допуснатата грешка е равносилна на лична слабост и пълно фиаско.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато започваш ново начинание, проект или задача; когато отлагаш действието до последния възможен момент от страх, че няма да стане съвършено; когато се бичеш вътрешно за всяка дребна неточност.
Защо сме го придобили: Израстване в среда, където грешките са били посрещани с критикуване, наказание или разочарование, което е създало уравнението: „Ако сбъркам, значи съм лош/некадърен човек“.
Как ни помага: Гарантира високи стандарти, качество на свършената работа, детайлност и професионализъм.
Защо все още го имаме: Защото защитният механизъм вярва, че ако бъдем перфектни, ще избегнем срамната критика и усещането за несъвършенство.
Как да се справим с него: Въведи концепцията за „достатъчно добро“ вместо съвършено. Празнувай грешките като ценни уроци и си разреши да се проваляш, защото провалът е просто доказателство, че опитваш нови неща.

​Послепис: На повърхността този модел изглежда като най-добрия приятел на успеха — той ни прави перфекционисти, които не правят компромиси с качеството и се стремят към съвършенство. Но нека погледнем цената, която плащаме зад кулисите: Горивото е страх, а не радост от създаването. Когато работиш с удоволствие и висок стандарт, ти се радваш на процеса и на резултата. Но когато двигателят е страхът от провал, всеки проект е на живот и смърт. Успехът не носи истинска радост, а само временно облекчение: „Пфф, мина метър, не се изложих“. А всяка дребна грешка се превръща в лична драма. Може би най-големият парадокс на този модел е, че от страх да не се провалим или да не направим нещо „недостатъчно перфектно“, ние всъщност отлагаме започването до последния момент или изобщо не се осмеляваме да опитаме нови неща. Страхът ни парализира. Тъй като вътрешният критик никога не е доволен и винаги смята, че „можеше и по-добре“, човек никога не може да отпусне душата си и да се похвали. Тялото и психиката постоянно живеят в режим на „бойна готовност“, което води до хронично претоварване и изтощение. ​Защо искаме да го променим? Целта не е да станем небрежни или да правим некачествени неща. Целта е да запазим високите си стандарти и професионализъм, но да премахнем тежкия товар на страха. Когато промениш този модел, ти не губиш уменията си. Напротив — ставаш още по-продуктивен/а, защото започваш да работиш с лекота, знаейки, че грешките не те правят „провален човек“, а просто човешко същество, което учи и се развива.

Страх от близост

Какво означава: Трудност да приемеш уязвимостта – както собствената, така и чуждата; създаване на емоционална дистанция или избягване, когато отношенията започнат да стават твърде дълбоки или интензивни.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато някой сподели дълбока емоция или личен проблем с теб; когато усетиш, че те „опознават прекалено много“; когато в отношенията се появи истинска интимност и ти се прииска да избягаш или да смениш темата.
Защо сме го придобили: Минал опит, в който отварянето и показването на уязвимост са довели до нараняване, предаване, осмиване или използване на слабостите ти срещу теб.
Как ни помага: Пази ни от емоционални травми и ни дава усещане за безопасност, контрол и автономност.
Защо все още го имаме: Защото подсъзнанието помни болката и смята всяка дълбока близост за минно поле.
Как да се справим с него: Учи се на дозирана уязвимост. Започни с малки крачки – сподели нещо дребно и лично с надежден човек и виж, че светът няма да се срине, ако някой види истинското ти лице.

Послепис: На пръв поглед, страхът от близост изглежда като сигурна крепост. Той ни дава пълна независима свобода, контрол върху живота ни и усещане, че никой не може да ни нарани, тъй като държим всички на безопасна дистанция. Ето защо обаче човек би искал да промени този модел и да премине отвъд него: Когато човек пази дистанция, за да се защити от евентуална болка, той неизбежно се затваря в емоционална изолация. Дори когато е заобиколен от хора или има партньор, той продължава да нощува в „бункера“ си. Външната безопасност се плаща с дълбока, тиха и изтощителна вътрешна самота — усещането, че никой всъщност не те познава истински и не те е докоснал отвъд бронята. Загубва се най-красивото човешки преживяване: Истинската радост, топлина, споделеност и усещане за принадлежност са невъзможни без риск. За да те видят в цялата ти красота и дълбочина, ти трябва да свалиш маската и да позволиш на някого да види и твоите несъвършенства. Страхът от близост те лишава от тази споделена човечност, защото ти избираш сигурността на нулата пред риска от евентуална рана. Парадоксът е, че когато бягаме от чуждата уязвимост и дълбочина, ние всъщност бягаме от нашата собствена уязвимост. Човек със силен страх от близост често се изкушава да прекрати връзка или да създаде драма точно в момента, в който нещата започнат да стават истински и хубави, защото дълбоко в себе си не вярва, че заслужава толкова много любов и безопасност. ​
Защо искаме да го променим? Целта не е да станем емоционално зависими или да се хвърляме в слепа доверчивост към всеки срещнат. Целта е да разберем, че можем да се предпазваме, без да се затваряме докрай. Когато промениш този модел, ти запазваш здравите си граници и автономност, но си отваряш вратата за истинска, топла и зряла свързаност. Ти избираш да си позволиш лукса да бъдеш наранен/а, знаейки, че дори да стане трудно, ти вече имаш силата да се справиш с това, а наградата — искрената близост — си заслужава риска.

​Избягване на конфликт 

Какво означава: Автоматично потискане на собственото мнение, отстъпване и мълчание от страх пред напрежението, раздразнението или несъгласието в отношенията.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато имаш различно мнение по даден въпрос, но избираш да премълчиш; когато се съгласяваш с нещо, което вътрешно те дразни; когато възникне спор и ти се иска просто да потънеш в земята.
Защо сме го придобили: Детство в среда на конфликтни, крещящи или напрегнати отношения, където скандалите са носели опасност, а мирът е бил крехък и поддържан само чрез жертване на собствения глас.
Как ни помага: Осигурява бързо примирие, спестява излишни разговори с повишен тон и пази повърхността на отношенията гладка.
Защо все още го имаме: Защото пазим детската си представа, че всеки конфликт ще разруши връзката или ще ни донесе тежък емоционален товар. Как да се справим с него: Започни да експериментираш с малки, безопасни несъгласия. Казвай „Аз пък мисля по друг начин...“ в дребни битови ситуации и тренирай нервната си система да понася лекото напрежение на различните позиции.

Послепис: На повърхността избягването на конфликт изглежда като най-мирния и цивилизован подход – ти си този, който „глади ръбовете“, пази добрия тон и не позволява нещата да ескалират. Но както при предните модели, тук цената се плаща вътре в теб. Ето защо човек би искал да промени този модел: Ти потискаш собствения си глас и нужди. Когато постоянно отстъпваш и мълчиш, за да няма напрежение, ти пращаш подсъзнателно съобщение към себе си: „Моите думи, граници и чувства нямат значение. По-важно е другите да са спокойни“. С времето това води до натрупване на вътрешен гняв, горчивина и усещане, че живееш в сянката на другите. Конфликтът не изчезва – той се превръща във вътрешен пожар. Когато избегнеш външния спор, напрежението не се изпарява. То просто се премества вътре в теб. Започваш да го преживяваш като соматично напрежение в тялото, безсъние, тревожност или пасивна агресия. Това, което си спестил като разговор навън, го плащаш с нервната си система вътре. А Връзките стават повърхностни. Истинската близост изисква автентичност, а тя е невъзможна без сблъсък на различни мнения. Ако винаги си съгласен/а и криеш несъгласието си, другите никога не те опознават истински. Отношенията ти стават крехки, защото се поддържат само докато ти жертваш себе си. ​
Защо искаме да го променим? Целта не е да станем конфликтни, агресивни или да се караме за щяло и нещяло. Целта е да се научим да отстояваме себе си с уважение, без страх от напрежението. Когато промениш този модел, ти откриваш силата на здравата конфронтация — способността да кажеш: „Аз мисля различно“ или „Това не ми е комфортно“, знаейки, че една зряла връзка може да понесе разликата в мненията, без да се срине.

Заслужаване на любов

Какво означава: Дълбокото вътрешно убеждение, че любовта, топлотата и вниманието не се дават просто така, а трябва да бъдат „спечелени“ чрез тежък труд, безкрайна грижа, полезност и саможертва.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато полагаш усилия за някого, но те не те оценяват, а вместо да се оттеглиш, започваш да се стараеш още повече; когато чувстваш вина, ако просто си почиваш, вместо да бъдеш „полезен/а“.
Защо сме го придобили: Опит от ранна възраст, в който любовта на родителите е била обвързана с постижения, примерно поведение или грижа за останалите (например „малкият възрастен“ в семейството).
Как ни помага: Превръща ни в грижовни, отговорни, надеждни и отдадени партньори, приятели и колеги.
Защо все още го имаме: Защото подсъзнателно сме сигурни, че ако спрямо нас няма изисквания и ако не „заслужим“ мястото си, никой няма да ни обича заради самите нас.
Как да се справим с него: Осъзнай и заживей с мантрата: „Аз съм обичан/а просто защото съществувам, а не заради това какво правя“. Практикувай безусловна грижа към себе си без чувство за вина.

Послепис: На пръв поглед, моделът „Заслужаване на любов“ изглежда като основа за изграждането на изключително добър, грижовен и успешен човек. Това е човекът, който не мързи, който се грижи за семейството си, работи упорито, помага на всеки и винаги е там, когато някой има нужда от него. Обществото обожава този модел, защото такива хора правят света по-сигурен и уютен за останалите.Ето защо обаче зад тази фасада се крие тежка вътрешна драма и защо човек би искал да промени този модел: Основната травма на този модел е убеждението: „Аз самият/самата, такъв/такава какъвто съм, не съм достатъчен за обичане. За да ме обичат, трябва да дам резултати, да се докажа, да бъда полезен/а и перфектен/а“. Любовта се превръща в стока, която се купува с пот, труд и жертви, а не в дар, който шовек получава просто защото съществува. Човек изпитва хронична тревожност и вина при почивка. Тъй като стойността на човека е обвързана с действието и полезността, той изпитва дълбока, сковаваща вина, когато просто си почива или не прави нищо. Вътрешният глас постоянно му шепне: „Ти губиш време, ти си мързелив/а, ако не направиш нещо полезно, никой няма да те уважава“. Това прави невъзможно истинското отпускане и възстановяване. Привличат се хора, които само вземат. Понеже този модел излъчва посланието „Ще направя всичко за теб, само ме обичай“, той неизбежно привлича партньори, приятели или работодатели, които са готови да се възползват от тази готовност за саможертва. Човекът се оказва изтощен, даващ всичко от себе си, докато отсрещната страна приема грижата му за даденост, без да дава истинска топлина в замяна. 
​Защо искаме да го променим? Целта не е да станем студени, мързеливи или безразлични към другите. Целта е да разкъсаме знака за равенство между „полезност“ и „любов“. Когато промениш този модел, ти запазваш своята естествена щедрост, грижовност и топлина, но променяш фундамента на опората си. Ти започваш да се грижиш за другите не от страх, че ще те отхвърлят, ако не го направиш, а от позицията на изобилие — защото те обичат теб самия/самата, независимо дали днес си продуктивен/а или просто си почиваш на дивана.

​Спасител 

Какво означава: Автоматично и незабавно поемане на чуждите проблеми, мъка и отговорности; нуждата непрекъснато да помагаш, да даваш съвети и да спасяваш другите, за да се чувстваш ценен/а и значим/а.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато някой сподели проблем и ти веднага се втурваш да го решаваш (дори без да ти е искано); когато чувстваш чуждата болка като своя собствена и се натоварваш с чужди житейски драми.
Защо сме го придобили: Роля, заучена в семейството – например грижа за емоционално нестабилен родител или по-малък брат/сестра. Усещането за ценност е било свързано с това колко си полезен/а за оцеляването на другите.
Как ни помага: Прави ни изключително съпричастни, способни, силни и подкрепящи хора, на които всеки може да разчита.
Защо все още го имаме: Защото спасяването на другите ни дава скрито усещане за власт, значимост и безопасност от собствените ни нерешени вътрешни проблеми.
Как да се справим с него: Задай си въпроса преди да помогнеш: „Дали ми е поискана тази помощ или просто се опитвам да избягам от собствения си живот чрез чуждия?“. Учи се да оставяш другите сами да носят отговорността за своите избори.

Послепис: На пръв поглед, ролята на Спасителя изглежда като върховна проява на доброта, алтруизъм и човечност. Спасителят е този, на когото всички разчитат, който се притича на помощ пръв и когото обществото често аплодира като изключително грижовен и самоотвежден човек.Ето защо обаче зад тази фасада се крие тежка вътрешна динамика и защо човек би искал да промени този модел: Помощта всъщност е маскиран контрол и нужда от собствена значимост. Истинската подкрепа е безкористна и идва тогава, когато е поискана. Но спасителят помага компулсивно – дори когато никой не му е искал съвет или намеса. Защо го прави? Защото подсъзнателно си казва: „Ако съм полезен, ако те спася и ако имаш нужда от мен, значи аз съм ценен и няма да бъда изоставен“. Спасяването е начин да запълниш собствената си празнота и да си купиш любов и одобрение чрез полезност. Ти отнемаш израстването и силата на другите хора. Когато непрекъснато се втурваш да оправяш чуждите проблеми, да решаваш вместо тях и да ги пазиш от последствията на техните собствени избори, ти всъщност им правиш мечешка услуга. Ти им казваш: „Ти си слаб/а, не можеш да се справиш сам/а, аз знам по-добре“. Вместо да развиват собствената си устойчивост, хората около теб стават емоционално зависими от твоята спасителна енергия. Спасителят дава всичко от себе си за чуждите животи, докато собственият му живот остава на пауза. Тъй като той рядко поставя граници и поема чужди товари, рано или късно стига до тежко физическо и емоционално изтощение. И тогава се появява горчивината и тайният гняв: „Аз жертвах всичко за тях, а виж те как ми се отплащат!“. Този скрит отпечатък на мъченичество трови отношенията.
Защо искаме да го променим? Целта не е да станем безсърдечни, егоистични или да отказваме помощ на хора в реална нужда. Целта е да преминем от „Спасител“ към „Подкрепящ спътник“. Когато промениш този модел, ти запазваш своята емпатия и готовност да бъдеш до някого, но спираш да се натоварваш с чуждата карма. Ти се учиш да даваш съвет или помощ само когато ти е поистакано, и оставяш хората с вярата, че те са достатъчно силни сами да носят отговорността за собствения си живот. Тогава помагането става чист дар, а не тежък емоционален данък.

​Угаждане 

Какво означава: Постоянно приспособяване към чуждите желания, удобства и капризи, с цел да се избегне всякакво напрежение, конфликт или критика от страна на околните.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато те питат „Къде искаш да отидем?“ или „Какво ти се яде?“, а ти отговаряш „Където кажеш, на мен ми е все едно“; когато жертваш времето си за чужди планове, за да не разочароваш някого.
Защо сме го придобили: Стратегия за оцеляване в среда с трудна или непредсказуема емоционална атмосфера, където най-сигурният начин да няма скандали е бил да угодиш на силните на деня.
Как ни помага: Прави ни гъвкави, приятни за компания, адаптивни и обичани от голяма част от хората заради нашето удобство. Защо все още го имаме: Защото сме загубили връзка със собствените си лични граници и желания, страхувайки се, че ако кажем „не“, ще бъдем наказани с отхвърляне.
Как да се справим с него: Започни да тренираш изричането на малки думички „Не“ и отстояването на личните си предпочитания (например в избора на филм, храна или време за почивка). Твоите нужди имат абсолютно същата тежест като чуждите. 

Послепис: На пръв поглед, угаждането изглежда като най-безконфликтният, адаптивен и приятен подход в живота. Човекът с този модел е този, с когото лесно се излиза, който никога не създава проблеми, съобразява се с всички и се стреми да направи околните щастливи.Ето защо обаче зад тази роля на „удобния човек“ се крие тежка вътрешна цена и защо си струва този модел да бъде променен: Ти зануляваш собствените си граници и желания. Когато постоянно се приспособяваш към чуждите капризи, графици и предпочитания (например в избора на ресторант, филм, почивка или дори по-големи житейски решения), ти пращаш подсъзнателно съобщение към себе си: „Моите желания не са важни. Моето време и комфорт нямат значение“. С времето ти губиш връзка със собствения си вътрешен компас и вече не знаеш ти какво всъщност искаш. Натрупваш скрита пасивна агресия и горчивина. Когато дълго време казваш „Да“ с усмивка, макар вътрешно да ти се иска да крещиш „Не“, това неизбежно се трупа. Никой човек не може безкрайно да жертва себе си, без да плати цена. Рано или късно угаждащият избухва заради дреболия или започва да изпитва тиха горчивина и обида към хората, на които е угаждал, а те дори не разполагат с информация за това, защото никога не са чули истинското му мнение. Парадоксът на угаждането е същият като при страха от отхвърляне: опитвайки се да бъдеш перфектно удобен за всички, за да те обичат, ти се превръщаш в хамелеон. Хората харесват твоята роля на услужлив спътник, но те никога не срещат истинския теб — с твоите странности, собствени вкусове, силни мнения и граници. Това води до дълбока изолация и усещането, че те обичат само заради това какво правиш за тях, а не заради това кой си.
Защо искаме да го променим? Целта не е да станем егоисти, груби или да престанем да се съобразяваме с близките си. Целта е да върнем собствения си глас в уравнението на отношенията. Когато промениш този модел, ти запазваш своята топлина и гъвкавост, но се научаваш да казваш „Не“ без чувство за вина и да казваш „Да“ само тогава, когато то е искрено и от сърце. Твоето мнение, твоето време и твоите нужди стават също толкова важни, колкото и тези на всички останали.

​Силният / Бронираният 

Какво означава: Носенето на дебела броня на абсолютна самодостатъчност; отказ да се покаже слабост, уязвимост, болка или нужда от помощ пред когото и да било.
В кои ситуации се вижда най-ясно: Когато ти е изключително тежко, но на въпроса „Как си?“ отговаряш с усмивка „Всичко е на шестица, справям се перфектно“; когато предпочиташ да се счупиш вътрешно, но да не поискаш рамо или съвет.
Защо сме го придобили: Ранен травматичен опит, в който си разбрал/а, че „няма кой да те пази“ и че ако покажеш слабост, ще бъдеш наранен/а или изоставен/а. Заключението е било: „Мога да разчитам само на себе си“.
Как ни помага: Осигурява огромна жизнена устойчивост, сила при кризи, независимост и способност да преодоляваш тежки житейски бури самичък/сама.
Защо все още го имаме: Защото бронята се е превърнала във втора кожа – тя те пази от болката, но паралелно с това те затваря в изолация и те лишава от истинска топла свързаност.
Как да се справим с него: Разбери, че истинската сила не е в липсата на уязвимост, а в куража да свалиш бронята пред правилните хора. Позволи си да кажеш: „Сега ми е трудно и имам нужда от подкрепа“. Това е акт на зрялост, а не на слабост.

Послепис: На пръв поглед, моделът „Силният / Бронираният“ изглежда като върховна житейска победа. Човекът с този модел е стълбът в семейството, неизменно надежден на работа, независим и способен да премине през най-тежките бури, без никой да разбере колко му е тежко. Обществото обожава да възнаграждава тази броня с похвали от типа: „Ти си толкова силен човек, на теб винаги може да се разчита!“.Ето защо обаче зад тази желязна фасада се крие тежка цена и защо си струва този модел да бъде трансформиран: Когато носиш бронята на абсолютната самодостатъчност и никога не показваш слабост, ти пращаш ясно невербално съобщение към света: „Аз нямам нужда от никого, справям се сам“. Хората се съобразяват с това и те оставят... напълно сам/а с проблемите ти. Дори когато ти е изключително тежко и отчаяно имаш нужда някой просто да те прегърне и да ти каже „Тук съм“, никой не го прави, защото ти сам/а си изградил висока стена около себе си. Да поддържаш броня 24 часа в денонощието изразходва огромно количество енергия. Нервната ти система постоянно живее в режим на бойна готовност („бий се или бягай“). Тъй като никога не си позволяваш да пуснеш контрола, да плачеш или да споделиш болката си, тялото ти поема целия удар — това води до хронично напрежение във врата и раменете, безсъние, главоболие и сривове, които идват сякаш „из нищото“. Парадоксът на бронята е, че за да се защитиш от болката и уязвимостта, ти неизбежно изключваш и способността си да изпитваш дълбока радост, лекота и спонтанност. Не можеш избирателно да намразиш и затвориш само неприятните емоции — когато бронята пази сърцето от удар, тя го пази и от това да бъде докоснато с обич и топлина.
Защо искаме да го променим? Целта не е да станеш слаб, хленчещ или зависим човек, който не може да носи отговорност. Целта е да разбереш, че истинската сила не е в липсата на уязвимост, а в куража да свалиш бронята. Когато промениш този модел, ти не губиш своята вътрешна устойчивост и способност да се справяш с кризи. Напротив — ставаш много по-силен човек, защото вече имаш свободата да избираш: кога да бъдеш независим стълб и кога да си позволиш лукса да се обпреш на някого, да си починеш и да кажеш: „Днес не съм перфектен/а и имам нужда от помощ“. Това е най-висшата форма на зрялост.